Този текст ще е по-дълъг.

29 декември е. 2020 г. Пътуваме към Източни Родопи, защото “Защо не!?”. С моето щуро семейство решаваме да заминем за тази така любима планина в последния момент, точно преди Нова година. Пристигаме. Зима е и би трябвало да е студено, особено в планината. 14 градуса е и слънцето грее. Денят превалява, а Родопите ни посрещат така, че да се почувстваме желани гости.
Тези три дни бяха неземни. Светлината беше невероятна, времето перфектно, а гледките неповторими. Отидеш ли в Родопите, те не те оставят безразличен. Точно както дете, което за първи път опитва шоколад. Всеки ден имаше дъги, видяхме поне четири или пет. Еднолентови забравени пътища, малкият, който вика на всяка втора минута “Мамо-о-о, още една от моите любими крави-и-и!”; сандвичи; ние, загубени в пространство и време; десетки изминати километри в час, за да отидем до последното село и откриване на възможно най-много нови дестинации. Място, където се чувстваш истински жив.
Аз съм от този тип хора, които обичат да пътуват много. За мен почивка е да не си чувствам краката от ходене и отиване малко по-далеч, за да видя какво е зад завоя. Невероятно е как ставането рано изведнъж се случва с лекота. Влюбена съм в тази планина.
Пътищата бяха абсолютно празни през цялото време, особено на 31-ви декември. Ами, нормално! Всички се подготвят за идващия празник. Тишина и спокойствие навсякъде. Минаваме по пътя покрай р. Боровица и решаваме да отидем до с. Безводно – последното село на върха, преди да тръгнем към вкъщи. Там срещаме овчаря – един от последните жители на селото. Заговаря ни, търси си загубената овца, която видяхме по-рано по пътя. Казва ни, че е бил във Варна някога преди. Трудно разбираме какво говори и той трудно ни чува, но всички се усмихваме и времето е спряло.
Слънцето преваля и е време да тръгваме към дома. Гледките в планината по залез бяха като перфектния край на добър филм. Насълзих се тогава. Някак човек заобичва България повече, когато отиде в тези райони. Страната ни е невероятно красива и сърцето ми се изпълни с гордост, че съм родена и живея тук. Несметно богатство имаме.
Следват още части от други наши посещения там. Насладете се, а ако имате възможност, отидете – ще се влюбите!

Музика: Гайдарите на Родопа – Дафо Трендафилов